Таня Боргоджийска: Единствено трансплантация на бял дроб във Виена ще ме спаси!

Таня Боргоджийска е само на 24 години от град Раковски, област Пловдив. Веднага след раждането й докторите установяват, че има сърдечен проблем. Още е нямала и годинка, когато са я оперирали, за да отстранят проблема със сърцето. Операцията минала благополучно, но няколко години по-късно родителите й разбрали, че белият й дроб също е болен. Диагнозата е белодробна артериална хипертония. Поради тази причина Таня се нуждае от трансплантация на бял дроб. Такава може да се направи в Университетската болница във Виена, от екипа на проф. Валтер Клепетко. В началото на тази година хирургът-виртуоз трансплантира бял дроб за първи път на българин, който вече е много добре и е на рехабилитация. В. „Доктор” писа за младата жена м.г., но сега тя за съжаление се влошава, лекарствата вече не й действат както преди, а трансплантацията на бял дроб все още е химера. Таня събира средства, защото НЗОК има право да й отпусне не повече от 92 000 евро, колкото е лимитът у нас, а на нея ще й трябват поне още 40 000 евро. Ето какво разказа Таня за борбата си да оцелее.

 

- Таня, как сте в момента със здравето? - В момента горе-долу съм добре. Вече лекарствата не ми действат както преди, не усещам облекчение от тях. Явно се влошавам, има дни, в които се чувствам добре, но има и такива, в които ми е зле. Усещам световъртеж, по-бързо се изморявам, задъхвам се от най-малкото усилие, имам сърцебиене. Лекарствата, които пия всеки ден от 2 години насам, не могат да се променят. В началото ми действаха, но сега сигурно напрежението в белия ми дроб се е покачило и не ми влияят. В началото на т.г. бях за контролни прегледи и изследвания при доц. Велчев от болница „Св. Анна” и при д-р Чилингирова от „Св. Екатерина”, които ме следят през годините и ме лекуват. Д-р Чилингирова каза, че трансплантация на бял дроб ще има задължително. Колебаеше се дали да направят комбинирана трансплантация на бял дроб и сърце, но после прецени, че сърцето ми ще издържи и за мен ще е достатъчно присаждането само на бял дроб.

 

През август м.г. пак бях на преглед, тогава резултатите от изследванията бяха доста по-добри. Но след това нещата взеха да се влошават с всеки изминал месец.

- Къде ще бъде трансплантацията? - Преди около месец документите ми бяха изпратени в Университетската болница във Виена. Сега очаквам проф. Валтер Клепетко да се обади и да каже кога да замина. Ще ме включат в тяхната листа на чакащи за бял дроб, ще ми правят необходимите изследвания.

 

Няма да се размине без трансплантация

 

Офертата им е за 120 000 евро, които са нужни само за трансплантацията на белия дроб. Отделно ще се наложи да пребивавам във Виена месеци наред, да плащам наем и други разходи, не се знае и колко време ще бъда в реанимацията, което също е скъпо. Нито аз, нито моето семейство имаме такива средства. Аз не работя и месечният ми доход е само от инвалидната ми пенсия, която възлиза на 132 лв.

 

Държавата, в лицето на НЗОК, вероятно ще финансира трансплантацията в чужбина, тъй като у нас такива не се правят, но има лимит на отпусканите средства, който е от порядъка на 92 хил. евро. 10 000 евро от тях са предвидени за пътни и за ежедневни разходи. Така че останалата част от необходимата сума – около 40 000 евро – ще трябва да осигурим сами. Затова съм принудена да правя дарителска кампания. Всеки, който има желание и възможност да помогне, може да го направи на дарителската ми сметка към

 

Обединена Българска Банка: BG37UBBS 80021012639240. - Имате ли трудности по отношение на придвижването на документацията около заминаването за Виена? - Наскоро станах жертва на интрига. Обади ми се Наталия Маева, имаме познанство във Фейсбук, защото и тя е с болестта пулмонална хипертония. Тя ми каза, че имала среща с д-р Мариана Симеонова, директор на ИАТ, и с проф. Любомир Спасов, новият национален консултант по трансплантология. Щяла да говори с тях и да се опитала да ми помогне. Аз й казах, че чакам в момента какво ще се случи със заминаването ми във Виена

За там ми помага Тодор Мангъров, председател на Асоциация „Пулмонална хипертония”, който е опериран от проф. Клепетко. Г-жа Маева ми каза, че е говорила с проф. Спасов, който бил говорил с доктори в Германия и до края на март щели да ми се обадят, за да ми кажат кога да замина за там. Аз имам вече изпратени документи във Виена, много се изненадах, че всичко ще се уреди за Германия, без да съм поискала това, без да съм изпратила каквито и да било документи. Като се размислих, разбрах, че това е невъзможно. Освен това д-р Чилингирова ми обясни, че в германската клиника операциите не са толкова успешни и затова продължавам да искам да замина за трансплантация във Виена. Там екипът е опитен, проф. Клепетко прави такива трансплантации от години и мога да им се доверя.

 

- Страхувате ли се от операцията? - В момента не се страхувам, но когато дойде време да замина, сигурно ще се притесня и няма да съм толкова спокойна. Има доза страх и притеснение, защото операцията е тежка и сериозна, но аз нямам друга алтернатива пред себе си. Знаех, че лекарствата ще спрат да действат в даден момент и единственият вариант за мен ще бъде трансплантацията.

 

Не съм се отчаяла, даже съм много развълнувана, че има вероятност тази година да замина за Виена и нещата да се ускорят. Живот и здраве да се случи и трансплантацията. Чакам 3 години за това нещо, от декември 2010 г. съм в листата на чакащите в България. На няколко пъти изпращахме документи във Виена, те ми отказваха досега. Но от началото на т.г. България подписа договор с Евротрансплант и нещата явно вървят по-успешно. Знаете, че има един българин в момента, който беше трансплантиран с бял дроб във Виена наскоро и вече е добре. 45 дни е бил в интензивното, но вече е на крака. Желая му бързо да се възстанови и много се радвам за него.

Така че във виенската клиника познават български пациенти, работят успешно с нашите институции и по-лесно ще се уреди документацията и всичко останало около моето заминаване, престой и лечение там.